Cloud communications: survey on architecture of Internet- based networks for cloud services
Seferin Mirtchev, Ignat Stanev, Rossitza Goleva, Georgi Georgiev
The cloud communications are Fiber Channel Technology or Internet-accessed voice, data and video communications where storage, switching and telecommunications applications are hosted by a third-party outside of the end-user devices. The applications are accessed via the Web or other type of interface instead of user’s local storage, independently of time and place as well as the type of user equipment. In cloud computing, the services are delivered and used over the Internet or other technology and are paid for by cloud customer on an “as-needed, pay-per-use” business model. The cloud infrastructure is maintained by the cloud provider, not by the individual cloud customer. The cloud computing networks are large groups of server farms and data centers with specialized connections to distribute data storage and processing. The cloud service providers take advantage of low-cost computing technology. This shared IT infrastructure contains large pools of systems that are linked together. The virtualization techniques are used to maximize the power of cloud computing. It isolates software from hardware and so provides a mechanism to quickly reallocate applications across servers based on computational demands. Virtualization also isolates the end-user from the cloud infrastructure allowing the access to the services regardless of time and place. The cloud computing has been widely recognized as the next generation computing infrastructure. It offers certain advantages by allowing users elastically to utilize resources at low cost in an on-demand fashion for provided infrastructure (e.g., servers, networks, and storages), platforms (e.g., middleware services and operating systems), and software (e.g., application programs). The cloud computing is powerful network architecture to offer large-scale and complex applications.
Облачните комуникации са комуникации на говор, данни и видео където съхранението, комутацията и телекомуникационните приложения се предоставят от трета страна извън крайните устройства на абоната. Приложенията са достъпни през интернет мрежата или друг интерфейс вместо от локално записващо устройството на абоната, независимо от времето и мястото както и от типа оборудване на потребителя. При облачните изчисленията услугите се предоставят и използват през интернет и се заплащат от абонатите на облачни услуги чрез типичния бизнес модел “каквото е необходимо, плащане при използване”. Инфраструктурата на облака се поддържа от доставчика на облачни услуги, а не от абонатите. В мрежите за облачни изчисления са големи групи от сървъри със специализирани връзки до разпределени центрове за съхранение и обработка на информация. Доставчиците на облачни услуги се възползват от ниската цена на компютърните технологии. Тази споделена ИТ инфраструктура съдържа голям брой системи, които са свързани помежду си. Техниките за виртуализация се използват, за да се максимизира производителността на облачните изчисления. Тe изолират софтуера от хардуера, абоната от инфраструктурата на облака, позволявайки достъп до услугите независимо от времето и мястото, и така осигуряват механизъм за бързо преразпределяне на приложенията между сървъри според изискванията. Обработката в облака е широко призната като изчислителна инфраструктура от следващо поколение. Облачните изчисления предлагат някои предимства, като позволяват на потребителите да използват еластично на ниска цена при поискване, предоставени от доставчиците на облачни услуги, инфраструктура (например, сървъри, мрежи и памет), платформи (например, мидълуер услуги и операционни системи) и софтуер (например, приложни програми). Облачните изчисления са мощна мрежова архитектура за предоставяне на мащабни и сложни приложения.
Cite this article as:
Mirtchev S. T., Stanev I. S., Goleva R. I., Georgiev G. P. Cloud communications: survey on architecture of Internet-based networks for cloud services. Journal – Electrotechnica & Electronica (E+E), Vol. 52, No. 01-02, 2017, pp. 32-48, ISSN: 0861-4717 (Print), 2603-5421 (Online)
